Благоевград днес е общински център с богата история. Следи от обитаване на човека в Благоевградския край са открити още през неолитната епоха. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 3 век преди новата ера. Топлите минерални извори стават център на тракийското селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. Известно е името на града от онова време, а именно Скаптопара (Горно пазарище), което се свързва с тракийското племе Дентелети, населявало горното поречие на река Струма. Към 1 век от новата ера траките са покорени от римляните. На силния напор на римските легиони не издържа и племето Дентелети.

С идването на славяните животът тук зазрял. Te се заселват по тези места през 6-7 век, като се присъединяват по-късно към Българската държава при хан Пресиян (836-852г.). Падането на България под Османско робство прекъсва за близо пет века съзидателния труд на местното население. В края на 15 век край топлите извори възниква днешният град, споменат за първи път в турски документ от 1502 година с името Горна Джумая. След османското нашествие, от 15 век нататък градът мoгoкратно сменя името си - Дюма Базари, Дюма,Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая. Но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население.Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство. Името Джумая означава - Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а оттам и пазарен. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори. По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - Бългaрската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата "Въведение Богородично" е осветена през 1844 година във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев - Македончето, помощник-апостол и военен ръководител на Търновския революционен окръг. През 1866 година е основано и читалището, което е най-старият културен институт в града.

На 12.02.1878 година руски боен отряд, предвождан от майор Иван Павлович Орлински, възвестява първия свободен ден. Но щастието е краткотрайно. Същата година, по силата на Берлинския договор, градът е върнат отново на Турция. Минават още три десетилетия, за да дойде 03.10.1912 година. В първия ден на Балканската война българската армия победоносно навлиза в Горна Джумая. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 година тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия "Св.Св. Кирил и Методий". Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия.

През 1919 г излиза първият вестник в Горна Джумая "Македонска сълза". През лятото на 1923 година, в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище, тогава се оформя площад "Македония" и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електрифицират в следващите 10 години. На мястото на днешното "Златно пиле" се e помещавал хотел "София". През 20-те години хотел "Лондон" се намирал срещу днешния "Космос", съществувал е и хотел "Пирин" на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод (до този момент водата се добивала от кладенци). Първоначално се строят чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива и Жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница. Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе "Плаза", а площадът - при стария турски конак. От 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград. През 1954г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско.

За удивително кратко време, известно като Строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Американският университет, Кметството, Поликлиниката; оформя се площад "Георги Измирлиев", пускат се фонтаните. Днес градът се гордее с два университета - ЮЗУ ''Неофит Рилски'' и Американски университет; Исторически музей (създаден през 1956 г., отразяващ историята на Пиринския край от древността до наши дни); Универсална научна библиотека (1953 г.); Драматичен театър (1919 г); Куклен театър (1977 г.); Камерна опера (1971г.); Ансамбъл “Пирин” (1954 г.); Център по изкуствата (има над 20 групи в областта на музикално, танцово, изобразително, театрално изкуство и словесен фолклор); Множество спортни клубове, школи и най-популярният футболен клуб в югозападна България - Пирин Благоевград (1922 г.).